ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

България е част от Южна Европа и е един от трите района (трите полуострова – Пиренейски, Апенински и Балкански) от континента, които получават сравнително голям приток на слънчева радиация. Страната ни се намира до голям воден басейн, какъвто е Черно море, но действието на редица други фактори допринасят за формирането на континенталните черти в нейния климат. 

Ограниченото влияние на Черно море в тясна ивица по крайбрежието е заради преобладаващия западно-източен пренос в Северното полукълбо, което задържа проникването на морски въздушни маси чрез бризовата циркулация само до 20-40 км от крайбрежието. Слабо е и влиянието на Атлантическия океан, поради неговата отдалеченост. Влажните и сравнително топли въздушни маси, осигуряващи по-мекия климат в Западна Европа, пристигат при нас значително трансформирани. Техният дълъг път през континента през зимата ги изсушава и изстудява, а през лятото значително ги прегрява и увеличава тяхното влагосъдържание (заради изпарението от сушата). Съществено влияние върху климата на нашата страна оказва и влиянието на Средиземноморския басейн, въпреки че България няма пряк излаз на някое от моретата му. 

Това влияние до голяма степен се определя и от особеностите в атмосферната циркулация. През зимата, когато в Средиземноморието активността е голяма, към страната ни се пренасят топли и влажни въздушни маси, които в комбинация със студени северни нахлувания водят до обилни снеговалежи, на които всички се радваме, но които понякога създават и сериозни проблеми. 

България е с  разнообразен релеф, което до голяма степен също влияе на характеристиките на времето в различните части от страната. В България има райони, разположени на морско равнище, което е прието за 0 метра надморска височина (това са райони по Черноморието, покрай река Дунав и в Горнотракийската низина). 

А както знаете, у нас се намира и най-високата точка на Балканския полуостров – в планината Рила, връх Мусала със своите почти 3000 метра надморска височина (2925,4 м).  Това означава, че и най-високата метеорологична станция на Балканите е в България – на връх Мусала.

На снимката можете да видите как изглежда връх Мусала през през м. май 2020 г. (Photo credit: Росен Димитров), заснета от наблюдател на Националния институт по метеорология и хидрология.

Разположението на Стара планина е от особена важност за „защитата“ на Южна България  от студа, който обикновено пристига при нас от север (северозапад или североизток, понякога директно от север) и в същото време, не позволява топлият юг да достигне до северните части на страната ни. При определени обстановки, южните ветрове „пробиват“ и на север от Стара планина, като се проявяват като фьонов ефект в Предбалкана и водят до драстично повишение на температурите. 

Наличието на котловини в страната ни пък е причина за други особености на климата, които се проявяват там, особено през зимата. Това са продължителните обстановки с мъгли, когато безветрието позволява натрупването на замърсяванията в тези котловинни форми на релефа, води до задържането на по-ниски температури в тях в сравнение с температурите в планините, което е известно като инверсия.

Всички тези особености, а и много други ни предлагат разнообразието на климата в умерените ширини, в които се намира по-голямата част от Европа. Това ни позволява да се радваме на 4 сезона с плавни преходи между тях, понякога повече или по-малко изразени, но водещи до разнообразие в проявите на метеорологичното време у нас. 

Като цяло европейският континент попада в двете основни климатични зони – умерената и субтропичната (ако може да сложим и картинка). Субтропичната зона обхваща Пиренейския, Апенинския и южната част на Балканския полуостров и може да се раздели на две области: западна: атлантико-средиземноморска и източна: континентално-средиземноморска. Останалата, по-голяма част от Европа, попадаща в умерения климатичен пояс,  може да се раздели на три климатични области: северна – атлантико-арктична, западна – атлантико-европейска и източна – континентално-европейска. Географското положение на България е такова, че въпреки малката си територия, включва части от двата основни климатични пояса в Европа: континентално-европейската (по-голямата част от страната) и континентално-средиземноморската климатична област, чието влияние е най-добре изразено в петричко-санданския район. 

Планинските райони са с отделен климат, различаващ се от климата в равнинната част от страната. Климатичното райониране на България на климатични области, подобласти и райони, е резултат от дългогодишни изследвания на учените климатолози, които обособяват 27 различаващи се по характеристики зони. Това показва колко сложна е задачата на синоптиците при обобщаването на информацията за изготвяне на прогнозата за времето, така че тя да опише максимално пълно в кратък текст, изгледите за развитие на времето за определен период.