КОИ ЯВЛЕНИЯ В ПРИРОДАТА СЕ ИЗПОЛЗВАТ КАТО ОТПРАВНИ ТОЧКИ ЗА ТЕРМОМЕТЪРА

Това са температурата на замръзване на водата, температурата на кипене на водата и абсолютната нула.

През 1714 г. немският физик Г. Д. Фарейнхайт създава живачния термометър, при градуирането, на който са използвани три отправни точки: 

  с 0⁰ е означена точката на замръзване на смес от вода, лед и сол, 

  с 32⁰ – точката на замръзване на чиста вода и

  с 96⁰  - температурата на човешкото тяло, която обаче не е нормалната температура на човешкото тяло. 

През 1742 г. е създадена познатата ни стоградусова скала, при която се използва точката на замръзване на чистата вода (0⁰) и точката на кипене на чистата вода (100⁰). Интервалът между тези две опорни точки е разделен на 100 равни части. Смята се, че тази скала е създадена от Андерс Целзий и се нарича целзиева температурна скала.

Съществува и друга международна скала. Тя се основава на термодинамичния принцип на лорд Келвин, според който съществува една абсолютна минимална температура. Тази международна скала се нарича скала на Келвин и при нея нулата съответства на най-ниската възможна температура.

Връзката между трите скали – на Целзий, Келвин и Фаренхайт можете да намерите в таблицата по-долу: