ПОСЛЕДВАЙТЕ НИ

меню

СЪСТАВ НА АТМОСФЕРАТА И НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ

В Националния институт по метеорология и хидрология изучаваме две от 4-те сфери на Земята – атмосферата и хидросферата.

Атмосферата е слоят газове, който заобикаля Земята и се състои, както вече казахме от:

- азот (78,08%)
- кислород (20,95%)
- аргон (0,93%)
- водна пара (чието съдържание се мени много и е средно 1% до водните басейни и 0,4% далеч от тях)
- въглероден диоксид и други микроелементи (0,04%)

Газовите молекули в атмосферата се задържат близо до Земята чрез гравитация. Ефектът на гравитацията означава, че има повече газови молекули по-близо до земната повърхност, отколкото по-високо. Атмосферата на Земята няма ясно изразена горна граница. Най-външните ѝ слоеве се простират до няколко хиляди километра височина, но 90 % от нейната маса е съсредоточена в приземния 16-километров слой. Въпреки липсата на точна геометрична граница между атмосферата и космическото пространство, може да се дефинира понятието физическа граница. Физическата граница на атмосферата е височината, до която въздухът е все още достатъчно плътен, за да се регистрират ред физични явления, съотносими към земните, а не към космическите. 

Според отделните си признаци (изменение на температурата във височина, състав на атмосферния въздух и наличие на заредени частици) атмосферата се дели на пет основни слоя, всеки носещ определено име и характеристики. 

Тропосферата е най-ниският слой в атмосферата. Тя се простира от морското равнище до около 9 км при полюсите и 17 км при екватора. Поради въртенето на Земята атмосферата е по-дебела над екватора, отколкото при полюсите. Средно е с дебелина около 12 км. Плътността на въздуха намалява, когато се отдалечавате от повърхността на Земята. Първите два слоя от атмосферата съдържат по-голямата част от нейната маса. Долната част на тропосферата има достатъчно висока плътност, за да можем да дишаме и представлява слоят от атмосферата, в който живеем и в който се случват една голяма част от проявите на метеорологичното време.

Въздухът в тропосферата е в постоянно движение. Тъй като се затопля от Земята, чрез предадената ѝ от Слънцето енергия, топлият въздух се издига и се заменя с по-хладен въздух, който пътува в т.нар. конвекционни течения. Това е основата за образуването на облаци, за съществуването на вятъра и определя, какво ще бъде времето. 

Най-често температурата в тропосферата намалява с повишаване на надморската височина - колкото повече се отдалечавате от повърхността, толкова по-студено става. Температурата намалява средно с около 6,4°C за всеки километър увеличаване на надморската височина или с по-малко от градус на всеки 100 метра. Затова, когато се изкачвате в планината, става по-хладно. Когато въздухът е по-сух, температурата намалява по-бързо с височината.

Температурата в тропосферата намалява постоянно, докато достигне около минус 60 ° С на около 10-12 км височина в атмосферата. Температурата остава постоянна в тънък слой преди да се повиши отново. Този тънък слой  е преходната зона между тропосферата и стратосферата. Този слой образува невидима бариера, която не позволява на по-топлия влажен въздух да излезе от тропосферата. 

Стратосферата е слоят над тропосферата и се простира от 12 км до 50 км над повърхността на Земята. Температурата в стратосферата, за разлика от тропосферата, се повишава с височината. Причина за това е озоновият слой, който поглъщайки ултравиолетовата светлина от Слънцето, ни опазва от вредните лъчи, се затопля и загрява околната атмосфера. 

Самолетите летят в долната част на стратосферата, защото въздухът е много по-стабилен, отколкото в тропосферата, където турбуленцията е много по-често срещано явление. Плътността на въздуха в стратосферния слой е много ниска, силата на триене при бързо движение в него е много по-малка и тя, както и плътността, намаляват с височината.

Учените използват метеорологични балони, за да събират информация за температурата и налягането. Метеорологичният балон изминава разстоянието от земната повърхност към стратосферата и чрез малко устройство, наречено радиосонда, изпраща обратно информация за атмосферното налягане, температурата, влажността, посоката и скоростта на вятъра.

Метеорологичните балони са били използвани за първи път преди повече от 70 години и все още са основен инструмент за метеоролозите за оценка и прогноза на времето. Тази информация се използва по много начини, например за съставяне на метеорологична прогноза или за предупреждение за наводнение или за предупреждение за ураган.

Мезосферата се простира от около 50 км до 80 км над земната повърхност. Атмосферата достига най-ниската си температура (минус 90° C) в мезосферата. Плътността на въздуха е изключително ниска, но все още достатъчна за изгаряне на скали и прах, навлизащи от Космоса.

Метеорът е скала, която навлиза в атмосферата от Космоса. Пътува с изключително висока скорост, до 30 000 м/сек. Когато метеор навлиза в атмосферата, въздухът пред него се компресира,загрява се и метеорът изгаря в резултат на топлината и триенето. Когато погледнем нагоре към нощното небе, може би ще видим ивица светлина, която просветва за кратко. Ние я наричаме често падаща звезда, но всъщност е метеор, изгарящ в мезосферата.

Повечето метеори са сравнително малки и изгарят напълно, докато минават през мезосферата. Някои от по-големите, по-плътни метеори могат да достигнат до Земята и се наричат метеорити. Когато метеоритът удари земята, той набира прах и пръст и оставя кратер след удара със земната повърхност. Размерът на кратера зависи от размера, плътността и скоростта на метеорита.

Термосферата е слоят на атмосферата от 80 км нагоре. Плътността на въздуха е изключително ниска. Международната космическа станция (МКС) е разположена на 370 км в термосферата. Това е международно съоръжение в Космоса, което се използва за изследователски цели.

Ето и нещо интересно: Знаете ли, че можете да видите Международната космическа станция (МКС)?

За да стане това, отидете на следния интернет адрес на НАСА: 

https://spotthestation.nasa.gov/sightings/view.cfm?country=Bulgaria&region=None&city=Sofia#.XuntKagzZPY

Задали сме местоположение – София-град, но всеки може да промени местоположението си чрез интерактивната карта. Има подробно описание в кои дни може да се наблюдава МКС и как да я забележите в небето. Космическата станция изглежда като самолет или много ярка звезда (през нощта), движеща се по небето, освен че няма мигащи светлини или промяна на посоката. Освен това, се движи значително по-бързо от обикновен самолет (самолетите обикновено летят с около 950 км/ч; космическата станция лети със скорост 28 000 км/ч  .

Последната сфера над термосферата се нарича екзосфера и този слой се простира до самия Космос.

Този сайт използва само бисквитки (cookies), които не съхраняват лични данни. ПОЛИТИКА ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА БИСКВИТКИ

РАЗБРАХ